Малките териери, които познаваме днес, са били отглеждани за първи път от преподобния Джон Ръсел, парсън териер и ловен ентусиаст, роден през 1795 в Англия. Произхода им може да се проследи още от вече изчезналите английски бели териери. През 1819 година, по време на последната си година в университета в Ексетър Колидж, Оксфорд, Джон Ръсел купил малък бял женски териер на име Тръмп от млекаря в близката махала.
Тръмп олицетворявала идеалния териер, чиято порода по това време е била използвана за лов на лисици. Нейната украска е описана като основно бяла, с няколко тъмни петна над всяко ухо и око и едно петно на корена на опашката, не по-голямо от едно пени. Дейвис, приятел на Джон Ръсел, пише "Тръмп е такова животно каквото Джон Ръсел е виждал само в мечтите си". Тя е в основата на програмата за развъждане и разработване на териер за с висока издръжливост, който има смелостта да гони лисици, които са влезли дълбоко в земята.До 1850 година, тези кучета са признати като отделна порода.
Важна характеристика на тази порода е факта,че тя е закалена с доза агресивност, което й помага да гони до край всяка лисица без да се изморява или отказва бързо, но също така никога не яде месото й.. Джон Ръсел се гордеел от факта, че териерите му никога не са вкусвали кръв. Тази линия на разработени от Ръсел териери е уважавана за тези си качества и неговите кучета често са били купувани от ловни ентусиасти. Малко вероятно е обаче, всички живи днес джак ръсел териери да са потомци на Тръмп, тъй като Ръсел е бил принуден да продаде почти всичките си кучета заради финансови затруднения и е имал само четири възрастни териери когато умира през 1883.
Фокс териерите и джак ръсел териерите , които познаваме днес са потомци на кучетата от този период. Фокстериер клуба е сформиран през 1875 година, с Ръсел като един от учредителите си. Стандарта на породата не е точно описан и конкретизиран и не можем да бъден сигурни как точно е изглеждала породата към този момент. От началото на 20 век, фокстериерите са били променяни повече към съвременния им вид, но в някой части на страната е останал стила на Джон Ръселовите териери, от които са се развили днешните джак ръсел териери които познаваме.
Много днешни породи могат да претендират, че са наследници на териерите от 20 век, включително бразилския териер, японския териер, миниатюрния фокс териер, рат териер и тентерфийлд териер.
След смъртта на Джон Ръсел, единствените хора, които правят сериозни усилия да продължат тази порода са двама мъже - един в Чизълхърст на име Ийст и друг в Корнуол на име Арчър. Ийст имал няколко двойки кучета, всички от които са произлезли от една майка и баща. Като тип са били неголеми, почти в размера на фокс териер и обикновено са били по малки от 6 кг.
Артър Блейк Хайнеман създал първият стандарт на породата и през 1894 година открил „Devon and Somerset Badger Club“, целите на който, са били породата да се насърчи повече към лова на язовци, отколкото към лова на лисици. Териерите си, Хайнеман купил от Никълъс Сноу от град Оаре и те вероятно произхождали от оригиналните кучета на Джон Ръсел, който ловувал в един и същи клуб със Сноу. От началото на 20 век името на Ръсел било неразривно свързано с тази порода кучета.
Клубът бил преименуван Парсън Джак Ръсел териер Клуб. Лова на язовци изисквал различен вид кучета от лова на лисици и поради това в породата е бил въведен и бул териера, което може би е причината днес джак ръселите да имат по-къси крака от предците си. По същото време по което е имало диференциране на кучетата от породата на работни кучета и кучета шоу класа (за изложби) е настъпило и още едно диференциране между двата вида бели териери, и двата носещи името джак ръсел териер.
Хайнеман бил поканен да оценява ловни териери на изложби при Чарлз Кръфтс, с цел да върне обратно работещите кучета в шоу класа и да повлияе на тези, които отричат работните качества на тази порода. Тези изложби продължили в продължение на няколко години, но Чарлз Кръфтс най-накрая се отказва, тъй като те не представлявали голям интерес за публиката и любителите на кучета. След смъртта на Хайнеман през 1930 година, развъдника и ръководенето на клуба минали в ръцете на Ани Харис, но за съжаление малко преди началото на Втората световна война били закрити.
След Втората световна война, изискването за ловни кучета драстично намалява и с него и броя на джак ръсел териерите. Кучетата все по-често са били използвани като семейни и спътнически кучета. Настъпили различни кръстоски на породата с Welsh corgis, Chihuahua и други по-малки породи териери. Поколението на тези кръстоски станало известно като Puddin’Dogs, Shorty Jacks или просто Ръсел Териери.
Джак ръсел териер клуба на Америка е сформиран през 1976 г. от Аилса Крауфорд, един от първите джак ръсел териер животновъди в САЩ. Размерът на кучетата варирал без да се очертава в определени рамки. Открит е регистър на породата, поддържан с ограничена линия за разплод. Регистрацията на всяко животно се правела в зряла възраст, а не при раждането, за да се осигури проследяването на качествата му в зряла възраст.
Няколко клуба на породата се появяват в Обединеното кралство през 70-те години, включително Джак Ръсел клуб на Великобритания (JRTCGB) и Югоизточен Джак Ръсел териер клуб (SEJRTC). JRTCGB насърчава диапазона от размери, които остават в своите стандарти днес, докато SEJRTC определя минимална височина за кучетата от 13 инча (33 см). Докато JRTCGB се стреми да гарантира, че работоспособността на породата си остава дори ако животното не е признато чрез регистри, дейността на SEJRTC иска признавание от Английския Киноложки Клуб.
През 1983 г. Парсън Джак Ръсел клуба на Великобритания (PJRTCGB) е възстановен и си поставя за цел да търси признаване от Киноложкия Клуб за породата. Въпреки че първоначално молбата е отхвърлена, нов стандарт е създаден за PJRTCGB, на базата на стандарта на SEJRTC и под този стандарт е призната породата от Киноложки Клуб през 1990 г. като Парсън Джак Ръсел териер. Джак е отпаднал от официалното име през 1999 г. и признатото име на породата става Парсън Ръсел териер.
В края на 90-те години, Американския Киноложки Клуб изследва възможността за признаването на Джак Ръсел териер.Този ход се противопоставя от Джак Ръсел териер клуба на Америка, тъй като те не искат породата да губи основните си работни характеристики. Асоциацията на Джак Ръсел териер животновъдите е сформирана и е подадена петиция за допускане на породата, отпусната през 2001 година. Под признатия стандарт, размера на породата е намален от този на предишния клуб и името на Джак Ръсел териер е променено на Парсън Ръсел териер. Асоциацията на Джак Ръсел териер животновъдите е преименувана на Американска асоциация на Парсън Ръсел териерите на Америка.
Австралийския Национален Киноложки съвет (ANKC) и Новозеландския Киноложки Клуб (NZCK) са някои от националните сдружения, които регистрират Джак Ръсел териер и Парсън Ръсел териер, въпреки че изискванията за размерите на двата стандарта, ще класифицира куче като Ръсел териер в САЩ. През 2009, там са регистрирани 1073 Джак Ръсел териера, в сравнение с 18 за Парсън Ръсел териерите. Други съвременни породи са често погрешно считани за Джак Ръсел Териери, включително и техния братовчед Парсън Ръсел териер, тентърфийлд териерите и рат териерите. Няколко други модерни породи съществуват, който за произлезли от ранния фокс териер, а именно бразилски териер, японски териер, миниатюрния фокс териер, рат териер и тентърфийлд териер.
Към 2010 година в света съществуват регистрирани Джак Ръсел териер клубове почти във всяка държава, а общият им брой надвишава над 1000.
Източник: www.wikipedia.com
